|
ЧАКАЛОТО вечната балканска гара ІI част от трилогия "ХХI век"
и
В Сълзата възпяват голямото чакане
Чакането
е основното метафора, върху която се градят импровизациите в тази своеобразна
притча на надеждата. Защото според режисьора чакането не е само безмислено
пропиляване на време, а и израз на надежда. "Бих казал, че надеждата
не крепи, а гради човека." Бойко Богданов смята, че хората никога
не бива да престават да чакат своя влак. За него най-важното в спектакъла
е тревогата, че влакът не идва, а ние няколко пъти се подвеждаме, че
е дошъл. Най-страшното е ако спрем да се тревожим за влака - тогава
човек изчезва като личност.
Чакалнята е истински кръстопът, където хората срещат очакванията си или се разминават
с тях - казва режисьорът Бойко Богданов. Според него България често
е била чакалня в последните 100 г." В чакалнята на тихото
безвремие бяхме до 10 ноември, а сега сме в чакалнята на щумното безвремие" Българска телегрефне агенция Пенка Момчилова
Край перона на спектакъла "Чакалото…" не изсвирва нито един влак.
Пушекът от локомотивите и тракането на колелата са само с спомените
на стария началник на железницата. в. "Капитал",март 2001 Анелия Янева
Някои биха казали-българският вариант на Годо. Но Годо е нещото, което трябва да дойде, за да остане. Метафората на влака, който мълниеносно щял да ни отведе в културна Европа, е съкрушителна. Чакаме го от векеве, а той все не идва. В. "Сега",март 2 001
Спектакълът не е разказ за пътници и машинисти."Чакалото" е блестяща метафора
на България и целият балкански регион. Тук влаковете все закъсняват
и никога не спират.Героите на представлението тичат и изпускат мотрисите
си така, както гонят илюзиите или се разминават с надеждите си.През
останалото време се карат или надигат дамаджанките си с ракия.
"Чакалото" е блестяща метафора на България и целия балкански регион. Тук влаковете
все закъсняват или никога не спират. Монитор,март 2001г. Участия във фестивали:
|
|