Далечната сянка на далечните дни

СПЕКТАКЪЛ ПО СЛУЧАЙ
60-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ПАВЕЛ ПОПАНДОВ

Трагикомедия от Недялко Йорданов

Сценография: Чайка Петрушева

Участват:

Павел Попандов
Ивана Джеджева
Недялко Йорданов

Какво ще последва от скандала между една продавачка на дантели на тротоара и един общински контрольор? И какви всъщност са те? Дали зад грубата фасада на двамата не се крият неочаквани изненади, пълни с напрежение и конфликтност. Много смях в началото, криминална завръзка в средата и неочакван край...

Монолог на едно момиче

Аз съм несиметрична…
Ръбеста…Остроълълна.
Никого не обичам.
Всекиго съм лъгала.

Няма мъж на земята,
Който да ме омае.
Не гънката между бедрата –
Сърцето ми да обладае.

Аз съм мечка стръвница.
И мед не консумирам.
Аз съм странна птица.
Небето сама си избирам.

Аз съм драка…опасна…
Ризата ти ще смъкна.

Всичко е толкова просто.
Облечено в сложни думи.
И ще си кажа: Господи
Още един погубих.

Ти съществуваш някъде
Кой си? Какъв си? Не зная.
Триста години те чакам.
И сам самичка си бая.

Чакам те … Мой, невъзможен.
Не се страхувай от мене.
Не си ми първи може би,
Но ще ми бъдеш последен.

Ще те разкъсам на части.
И ще завия от мъка.

Всичко е толкова просто.
Облечено в сложни думи.
И ще си кажа: Господи
Още един погубих.

Ти съществуваш някъде
Кой си? Какъв си? Не зная.
Триста години те чакам.
И сам самичка си бая.

Чакам те … Мой, невъзможен.
Не се страхувай от мене.
Не си ми първи може би,
Но ще ми бъдеш последен.

Мнения на зрители:

ivailo draganov	Публикувано: 20 December 2006 (Wednesday), 22:49:47 Тема: pavel popandov koga pak shte se igrae postanovkata dalecnata sqnka na dalecnite dni
Todorka	Публикувано: 22 November 2006 (Wednesday), 23:04:26 Тема: Разбитите илюзии и реалния живот Здравейте "Всевиждайщи" в човешките души, Днес след спектакъла не знам, кое повече ми се искаше, да Ви благодаря или да бръкна със същия нажежен жезъл във вашето сърце. Но предпочетох да избягам навън от хората, от колежките от всички. Исках да остана сама със себе си. Тъмнината, прохладният вятър, пустите улички към квартала , разпилените есенни листа ,сякаш ми помогнаха да се поуспокоя и скриха сълзите ми. "Далечната сянка" не е толкова далече. Не са 30 години, а само 15. Не аз писах стихове, а той. Тя беше най-добрата ми приятелка. Той се пропи, а аз приех съдбата си /но понякога мисля, че не съм се примирила с нея/ да се омъжа за човека, който ме обичаше и заради децата ми. За разлика в "щастливия край", аз го вкусих, макар и за няколко откраднати вечерни мига. Смятах, че съм надживяла страстите и илюзиите, но щом този спектакъл така ме потресе със своята истинност, то едва ли някога раните ще зарастнат, само балсамът на живота - любовта, която търся в хората до мен /съпруг, децата, учениците ми/ ще затварят язвичките на съдбата.А аз вярвам в съдбата.
Milena	Публикувано: 4 November 2006 (Saturday), 09:46:37 Тема: realnata tragikomedia Nqma kak de ne izrazq vazhishtenieto si ot neveroiatnata igra na Pavel Popandov, Ivana i razbira se Nedqlko Jordanov. Ne znam dali predstavlenieto e podeistvalo na povecheto hora kakto na men, no na kraia ne mojah da sdurja sulzite si. Iskreno se nadqvam i preporuchvam, koito ne go e gledal da nameri vreme, za da ne sujalqva za tova koeto bi mogul da propusne, ako ne go vidi. Uspeh !

*запазен е оригиналният правопис

Споделете Вашето мнение за спектакъла.

Напишете Вашето мнение:

*полетата са задължителни

Недялко Йорданов