Любиша Георгиевски е роден на 30.05.1937 г. в гр. Битоля, Република Македония.Театрален и филмов режисьор, сценарист, есеист, театрален теоретик, професор по феноменология и онтология на театъра, театрална режисура и актьорско майсторство в Драматургичния факултет на Скопския университет. Като театрален режисьор има над 160 постановки в Република Македония, Бивша СФР Югославия, Хърватска, Босна ,Словения, България, Румъния, Полша, Италия,както и 4 постановки в САЩ, където е преподавал теория на театъра и актьорско майсторство в университети в Южна Калифорния и Тексас.

Носител е на 23 награди в рамките на бивша Югославия, носител е на наградата на драматурзите – критици за постановката “Изкушение” от Вацлав Хавел в Театър “Център” в Далас /САЩ/, за най-добра постановка на сезона.

Неговите пиеси “Черна”, “Жана д Арк”, “Филоктет”са постигнали голям успех и някои от тях все още са в репертоара на престижни европейски театри. Любиша Георгиевски има издадени 10 книги. Като журналист- над 200 авторски статии във вестник “Дневник”. Говори английски, френски, италиански, руски, български, сръбски, ползува словенски, полски и румънски.

През 1994 г. е кандиат за президент на Република Македония от листата на ВПРО-ДПМНЕ. До м. октомври 2004 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република Македония в Република България.
Почетен доктор по културология на Югозападния университет “Неофит Рилски” – Благоевград

ПРЕСАТА за спектакъла:

Пиесата

Пиесата е за Одисей и голямото завръщане на Одисей след победата при Троя. Въпросът който си зададох, бе дали да се занимавам с този сюжет за завръщането, който е една от основните теми на нашата цивилизация, или да напиша своя пиеса върху него. Защото най-познати са първо пиесата на самия Софокъл, после и тази на Хайнер Мюлер. Но това бяха европейски проблеми, а моите са повече балкански.

Основното

Въпросът бе защо Одисей не може да се върне в продължение на десет години. Той и да е плувал от Троя е щял да се върне за една година. И защо толкоз перипетии?... Моят отговор е, че Одисей не се завръща, защото не може да намери татковината си. А не може да я намери, защото татковината не го иска такъв. В сички са с гузна съвест, всички са богати, всички са бандити. Връщат се след един невиждан в историята грабеж, след като изгарят Троя до темелите и избиват всичко живо там....И татковината не иска да ги приема, не иска окупатори, не иска завоеватели, не иска бандити от своите чада. Тя бяга от тях.
Те попадат в една ситуация, в която всички сега се намираме. В един извратен свят, в който няма стойности, няма морал, няма логика.

Постановката

...В тази постановка зрителите на трябва да очакват дим и ефекти, трябва да очакват трима бляскави актьори.

За финал

...това е пиеса за свободния, истинския избор, избор между злото и по-голямото зло.

Л. Георгиевски
Ноември 2004 г.
Showtime

Това е пиеса за прехода, за хората, които търсят своята идентичност, след като не могат вече да се отъждествят с рухналия идеологизиран свят.

В. Дума
Ноември 2004-11-22

Да представиш днес категории като избор и мъст чрез антични герои и думи, е голяма смелост. Обикновено това се прави във време на цензура или в силно интелектуална среда. Нямаме нито едното нито другото в момента.
...За това пък има късмет с модерното изпълнение на Стоян Алексиев Звездата на Народния театър разпъва играта си от ирония към собственото страдание до удоволствие от предвкусваното отмъщение и надиграване със смъртта.

Д. Стайков
“24 часа”
ноември 2004-11-22