спектакъл на Бойко Богданов
/трета част от трилогията ХХІ век/
Музика: Бойко Богданов
Художник: Петя Стойкова Аранжиментите и записът на симфоничната музика: Данко Йорданов Аранжиментите и записът на духовата музика: Ангел Тичалиев и циганския
оркестър "КАРАНДИЛА" Изпълнение на сопрановите партии: Цветелина Малджанска Изпълнение на теноровите партии: Бойко Цветанов
Участват:
Мария Сапунджиева
Невена Бозукова
Вяра Табакова
Анета Янкова
Добриела Попова
Нели Монеджикова
Димитър Иванов
Михаил Милчев
Пламен Добрев
Стефан Щерев
Спектакълът е реализиран с подкрепата на:
Център за театър при Министерство на културата на Република
България
Фондация "Отворено общество"
ПРЕСАТА за спектакъла:
"Мечталото" звучи като намалота ,като леталото…
А летенето не е летене без мечти. Банално , сантиментално ще се стори
на мнозина , но "Мечталото" не се страхува от това, че понякога
човек мечтае за банални неща, защото кое е ново под слънцето на мечтата
за близост? Под това слънце всеки лети за първи път и това как мечтае,
как говори за мечтите си, самият човек - неговият полет на крилете на
желанието над своя град, из своя свят…Защо да не кажем "Кажи ми
за какво мечтаеш да ти кажа какъв си ?"
…Спектакълът е наслагване на фрагменти, търсене на
изказ на света на живеещия тук и сега чрез различни жанрове. Но най- ценното
му качество е неговото въображение, разхвърлящо "картини", разпъващо
сцената и търсещо своят изказ там, където думите не стигат….
….Едно от безспорните качества на представлението
е неговата театрална чувствителност-внимателното, състрадателно вглеждане
в света на днешния човек, опитът да го "изпее" и покаже на театралното
сцена. Може би не е много весел този свят, но е красив и истински.
в.
"Култура", 07.02.2003.
В. Дечева
"Мечталото" е един от онези спектакли, които приличат на пътуване през времето .
Той няма стройно изграден сюжет със строги логически връзки. Вместо
това Б. Богданов е наслагвал един след друг пластове от спомени надежди,
мечти, разочарования.
в. "Монитор", 01.02. 2003г.
Е. Кръстева
…Идеята за трилогията беше да огледа и разнищи понятието
българщина и как то изпълва съдържанието си в миналото и днес. В първите
две части уникалната смесица на балканското и славянското присъствуваше
много по-отчетливо и реалистично в сценичния разказ. Ключовите думи
в "Мечталото" обаче са други - сън, мечта, копнеж. Ето защо
това, което има право на живот в тези измерения, е извън реалистичната
логика и нещата, които си обясняваме с думи.
Ще докажа, че ходът е верен. Просто се опитайте да
разкажете свой сън с обикновената лексика и граматика. Няма да е същото.
В този смисъл откровените заемки от пищността и трогателния наивизъм на
операта приемам като похват. Присъствието на нелепия женски клоун, изигран
забележително от Мария Сапунджиева, е знак за още по-силно оттласкване
от подредеността и лесно разпознаваемите знаци на реалността.Във всеки
сън и във всяка мечта има един единствен зов - за любов.
В "Мечталото" животът е само поредица от
смяна на състояния, места и желания. Смъртта е едно от тях. Зад всяка
история стоят милиони хора, които са я преживяли.
… Що се отнася до актьорското присъствие смятам за
особено достижение липсата на лидер и усещането за единен , многостранен
образ - този на Човека.
в. Капитал, 21 .02. 2003 г.
Мария Касимова
…Двата плана на музиката в "Мечталото" са колкото различни като същност
и звучене - сопранови и тенорови партии и изпълнения на оркестър "Карандила",
толкова и определящи за двата противоположни възгледа за света , стоящи
в основата на представлението. Изпълненията на "Карандила"
претворяват първичната сетивност, а симфонизма олицетворява извисяването…
Онова, което "Мечталото" постига с изключителна
прецизност на визията и изказа е да покаже развитието на човека между
пълния примитив и духовната висота, между бита на човешкия дух в мизерия
и бедност, безкрилие и униние и битието на извисяването , порива любовта,
прозрението и светлината…
в. "Дума", 10.02.2003 г.
Св. Панчева
…Всичко в това представление е визия, игра на въображението, и емоциите. Каскада
от режисьорски и сценографски хрумвания те залива от началото , та чак
до самият край- сякаш Б. Богданов е искал да направи парад на фантазьорските
си способности.
в."Седмичен труд", 06.02.2003 г.
Т. Кондакова
Б. Богданов не казва никога цялата истина за работите
си. Оставя човек сам да се справи с тайфуна от знаци, символи и философски
отпратки, който бошува на неговата сцена.
в. "24 часа", 28. 01.2003 г.
НАГРАДИ:
Награда за режисура на БОЙКО БОГДАНОВ на Театралния
фестивал "Нова българска драма"
Награда за женска роля на МАРИЯ САПУНДЖИЕВА на Театрален
фестивал "Бяла пролет"
Награда за сценография на ПЕТЯ СТОЙКОВА на Театрален
фестивал "Бяла пролет"
НОМИНАЦИИ:
Номинация за най-добър спектакъл "АСКЕЕР 2003"
Номинация за режисура на БОЙКО БОГДАНОВ , награди на
Съюза на артистите в България "ИКАР 2003"