На фона на безцелно минаващото време, морето ни привлича с успокояващия си ритъм на хипнотично разбиващите се вълни и ни връща спомените от детството, в което всеки от нас е имал своите мечти.
Контрастът и разочарованието пораждат тъпа ярост, че нещата не винаги оправдават очакванията.
Това е спектакъл за нетърпимостта между хората . Толерантността, която толкова много ни липсва.
Нашите герои безцелно губят своето време с единствената цел: да докажат, че точно тяхното мнение е правилното. Те са типичният български прототип на програмирания звяр, запазил вътрешно невинността на убежденията си, но разяждан от пагубното въздействие на покварената субкултура, жълтите вестници и лесния расизъм.

Забавен и смешен разказ, който завършва с изненадваща развръзка.
Можем да ги наречем простаци и да се смеем на неандерталската им битка с битието, но в опитите им да изкопчат щастие от ежедневието, прозира ужасна тъга.

Спектакъл за нетърпимостта.

Усещаш ли нетърпимостта изпълнила пространството около теб?
А защо? Нима няма място за всеки под слънцето? Разбира се , че има!
Ако се усмихнеш и погледнеш в душата си ще усетиш, че небето е в теб и е толкова голямо, че има място за всички!

Нека приемем, че животът е плаж, на който сме дошли за да се радваме на слънцето, водата и пясъка!
Добре дошли тук , на ПЛАЖА!

Съни Сънински

Пресата за спектакъла

Хайде на плаж в "Сълза и смях"

... Защото плажът е целият наш живот в миниатюра. С всичките му простотии и мърлявщини, със словесните / и не само/ битки, с грубоватите смешки, с досадата и покварата, с тъгата и нетърпимостта, с подтиснатите мечтания и несбъднатите съдби, с цялата невъобразима галерия от човешки образи, кой от кой по-колоритен.

В. "Седмичен труд", Таня Кондакова, 23 октомври 2003г.