Копродукция на НДТ "Сълза и смях"
и ДТ "Иван Димов" - Хасково Спектакъл на: Лилия Абаджиева Сценография и костюми: Васил Абаджиев
С участието на:
Деян Донков
Цветан Алексиев
Калоян Ленков
Захари Бахаров
Койна Русева
Николета Малчева
Донка Аврамова
ПРЕСАТА за спектакъла:
"Платонов" е първата пиеса на Чехов, писана когато той е 17
годишен.Това обяснява необузданата емоция , която в по-късните му драми
се интелектуализира и успокоява. Оттук тръгват познатите мотиви за заминаването,
мъчителното влюбване, любовта като бреме, всеобщата тъга и безмислието
на всичко случващо се. За разлика от другите Чехови пиеси събитията
следват шеметно едно след друго. Съобщавам го като факт, защото при
Лилия Абаджиева скоростта на случващото се е последното ,което те интересува.
Смисълът на нейният "Платонов" е заложен в първата невъзможна
любов и болезнено осъзнаване , че не можем без нея. В признанието, че
животът трябва да е нещо повече от това, което е наистина.
Мария Касимова
В. "Капитал", октомври 2002 г.
ИЗБОРЪТ НА "КУЛТУРА"
…Сюжетът:животът като провал без хоризонта на бъдещето
- въпреки ранната възраст.
В "Платонов" никой не мечтае - дори за
живота след двеста години. За Платонов /и останалите, с изключение на
бодрия "банкер"/ живеенето е нактояще без край. А любовните
истории - приют за отчаяни.
…Какви хора виждаме в спектакъла на Лилия Абаджиева?
Компанията на Платонов е съставена от хора, които могат да се нарекат,
както традиционно наричат Чеховите персонажи , "интелигенти".
Те са красиви. Облечени небрежно.Те са представители на едно все по- силно
очертаващо се малцинство на , нека ги наречем, чувствителните, мислещите
и вглеждащите се в околните и в себе си хора. "Платонов" се
среща с тех отблизо. Струва си!
Виолета Дечева
В. "Култура" октомври 2002 г.
Награди:
Награда за мъжка роля на Съюза на артистите в България
"ИКАР 2003" на ДЕЯН ДОНКОВ
Номинации:
Номинация за режисура на ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА за наградите
"АСКЕЕР 2003"
Мнения на зрители:
оля
Публикувано: 31 May 2006 (Wednesday), 14:02:34 Тема: Платонов
много ми хареса спектакала Захари тем е много як
Веселин Мошеков
Публикувано: 5 May 2006 (Friday), 11:07:11 Тема: Болка
Бедни ми Антон Павлович, какво са направили с отрочето Ви? Скалпелът на Лили Абаджиева (Л.А.) е променил лика му до неузнаваемост, изваял е изящни пластики... Всъщност не, Л.А. НЕ е пластичен хирург, тя е майка, мать, МА-МА! А за бащинството ще трябва да поспорите с Федор Михайлович!
.........................
След произшествието "Платонов" (не мога да нарека случващото се на сцената спектакъл, цинично е) мазохистът ще се почувства окрилен от факта, че не е сам на земята, ала "нормалният" (разбирай, "спящият") ще бъде дълбоко потресен от неморалността на станалото. Та нима Човекът е толкова низше и долно създание? Наистина ли скритата цел на всяко начинание е провалът и страданието? Само за терзания и мъки ли сме създадени? Може ли смисълът на човешкия живот да е безсмислието? Глас зад кулисите (на Л.А.?): "А защо не? Питайте Достоевски!" Аз бях по-скоро зашеметен от експресивността на болката - тя пронизва всяко (механизирано или не) движение на героите, тя е стаена в мълчанието, раздира и обезсмисля словото, натрупва се лавинообразно в душите на героите и съзерцателите за да експлодира като истеричен крясък, строполяване на земята, или пък като космически студ на гърчещо се в агония тяло. Любовта - тя е плам, страст, копнеж, анти-притежаване, но мимолетността й (придобила тук абсурдни форми) още повече подчертава безнадеждността на жалкото човешко съществувание.
Героите страдат, и ние с тях. Във всеки жест ще открием връзката им с архетиповата Майка-Хранителка (Л.А.?), която след като ги е кърмила, обгрижвала, провокирала, дразнела, ги изхвърля на "сцената" съвсем голи и беззащитни, сваляйки маските и нашепвайки им през цялото време: "Ти трябва да страдаш, боли те, изтръгни сърцето си ако трябва, и пак ще те боли, още по-силно!" А "децата" са страдащи, озлобени, изправени пред Нищото, опитват се да продължат да го атакуват само за да се наранят и разберат, че всичко е обречено и загубено безвъзвратно. Л.А. броди с шапка-невидимка между тези наранени хора, посипва сол в раните им, нашепва им гальовно какви нещастници са за да ги види как изригват като вулкан от гняв и болка и плачат с истински сълзи, да, с истински сълзи. (А Софья Егоровна е наистина прекрасна - крехка, ранима и в същото време толкова силна).
........
Творци като Лили Абаджиева (или по-скоро, ЧОВЕЦИ) се раждат много рядко, може би за да разрушат представата ни за мирозданието и всеят съмнения относно отредената ни роля в случващото се... Бог ни ги изпраща за да запалят искрица надежда в мрака на Материалното, Обозримото, Пресметнатото, Сигурното. Благодарим ти, Боже, без Лили Абаджиева животът ни нямаше да е същият.
Валентин Минков
Публикувано: 13 April 2006 (Thursday), 10:49:17 Тема: Страданието като форма на Абсурда
Спектакъл с невероятно въздействие, провокиращ човешкото себеизследване, отвеждащ ни дълбоко в тъмата на подсъзнанието.
Драмата на човешкото битие не може да бъде опозната и изследвана рационално, тя може да бъде изживяна, изкрещяна, изпята, измълчана или пък изтанцувана... Думите са безсилни и не отразяват истината за човешкия живот -за да се потопим в автентичността на битието трябва да забравим разсъдъка си. Лилия Абаджиева ни въвежда в хаотичния свят на Тревожния, Смазания, Изоставения, Прелъстявания, Мамения човек за да изведе философски обобщения за съкровеността и непознаваемостта на живота. Протягаме ръце, които не се срещат никога, докосваме тела, които изстиват в прегръдката на Самотата и Смъртта.
Самият Чехов би завидял на оживелите си герои, които се лутат в омагьосан кръг, опиянени от (водка) Самота, Нещастие, кипящи в безполезна (обречена) дейност и самоизследвайки морбидността си и вродената си болка от Абсурда.
Веселин Мошеков
Публикувано: 12 April 2006 (Wednesday), 13:56:48 Тема: Жалко, че Чехов не е жив...
Авторът на пиесата ще онемее пред прозренията на режисьорката. Със сигурност чаят му ще изстине...няма да може да си отпие дълго време след представлението. И все пак, защо Глинка, Лили? Не върви...
Коментар следва.
Кой ще ми намери email address-ът на Лили?
boriana
Публикувано: 22 March 2006 (Wednesday), 10:55:57 Тема: platonov
prekrasna postanovka- mnogo izia6ten dvijen4eski teatar, v kraia na koito ti ostava 4uvstvoto, 4e istinskata lubov e edna goliama bolka-tia e i plaxa, i krasiva, i bojestvana, i vasvi6ena...
a platonov isjiviava final, bolesneno izia6ten v svoiata zialost.
Ана
Публикувано: 13 March 2006 (Monday), 11:09:05 Тема: Платонов
След "Чайка",това е най-добрата постановка на Лили Абаджиева!
Невена Иванова
Публикувано: 22 February 2006 (Wednesday), 14:08:18 Тема: Платонов
Страхотна постановка с много съвременен прочит!
Оригинално направена, със силни внушения!И като цяло една убедителна игра от ентусиазирани и талантливи млади хора!
