КОГАТО ГРЪМ УДАРИ
От П. К. Яворов

Режисьор: Милена Анева
Сценография и костюми: Марина Додова
Музика: Антония Малчева
Драматург на постановката: Кремена Димитрова

Участват:

Предпремиера 5 март, Премиера 6 март, 2007

“КОГАТО ГРЪМ УДАРИ” –
ГРЕХЪТ, ЛЮБОВТА И ИСТИНАТА

Проблемът за “греха” е ставал многократно обект на дискусии по различни поводи. Така думата “грях” е изгубила своята стойност, а в днешно време дори е девалвирала катастрофално.
В спектакъла “Когато гръм удари” исках да изследвам именно грехът. Може ли той да се унаследи и, ако изчезне продуктът на греха, то тогава изчезва ли самият грях? И най-важното - създаването на един нов живот може ли да опрости греха? Всички тези въпроси ме занимават именно днес, защото за мое огромно съжаление всички ние живеем в един изключително бездуховен свят.
Проблемът на съвременния млад човек, е че сякаш няма проблеми. Защото, когато човек има проблем, той мобилизира цялото си същество, за да го разреши. Светът, който ни заобикаля, е крайно материалистичен и сякаш изначално обречен на липса на въображение. Това само по себе си е проблем, но вместо да се опитаме да го решим ние се страхуваме.
Когато човек е малък, всичко е огромно и значимо, когато е млад всичко е прекрасно и ярко, когато е стар - всичко е лъжа. Направата на хората е такава, че знаят всичко, когато се раждат и когато умират, но междувременно живеят, и се страхуват да не умрат. Това, което ги държи живи, е любовта. Едни от нас я отричат, а други я издигат в култ, но и в двата случая става въпрос за вяра в нея. Като става дума за любов държа да поясня, че тя може да бъде във всичките й лица. А за каквото и да говорим корените на тази любов са в нашето “огромно” детство и в “яркостта” на нашата младост.
От позицията на своята възраст мога само да искам никога да не преставам да обичам цветно и болезнено както сега и никога да не проспивам прекрасните неща, които ми се случват!

Милена Анева

Милена Анева е завършила театрална режисура в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, в класа на проф. Иван Добчев през 2002 г. Учила е политология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Има средно образование по “Бизнес администрация”. Като допълнителна квалификация е завършила курс в НБУ - “Театър терапия за деца пострадали от насилие”.
Осъществила е свои режисьорски проекти в София, Ловеч и Благоевград:
“Владимир Маяковски” – по Вл. Маяковски; “Животът на Галилео Галилей” – по Б. Брехт; “Процесът” – по Фр. Кафка; “Персийски люляк” – от Н. Коляда; “Пресичащи се успоредици” – от Хуан М. Санчес; “Изобретателната влюбена” – по Лопе де Вега; “Трите лели” по М. Минков; “Кой забърква сънищата” от Кр. Методиева; “Звезди на утринното небе” по А. Галин.
В момента е преподавател по Актьорско майсторство в Югозападен университет “Неофит Рилски” – Благоевград.


Марина Николаева Додова е завършила моден дизайн в НАТФИЗ “Кр. Сарафов. Автор е на костюмите и сценографията на”MEDEA” - авторски спектакъл на Диана Добрева в ТР “Сфумато”, костюмите на филма “Приятелите ме наричат Чичо” - сценарий и режисура Ивайло Христов, продуцент БНТ; сценографията на предаването “Рецепта за култура” - БНТ; костюмите за редица рекламни клипове както и на новогодишната програма “Павета 2” на А.Слабаков, ТВ постановката на Камен Донев “Укротяване на опърничавата” и др.
В съавторство с Виржиния Додова е осъществила следните театрални проекти: “Почивен ден” от Камен Донев в НТ ”Иван Вазов”; “Абсолвента” - режисьор Ивайло Христов, НДТ ”Сълза и смях”; ”Кандидати на славата” - режисьор Антон Угринов, ОТ”Възраждане”; ”Дидро в Петербург” от В. Херлес, режисьор Н. Поляков, ДКТ- Враца; “Криворазбраната цивилизация” - режисьор Д. Шарков, ДКТ ”Васил Друмев”, Шумен; ”Финале Гранде” автор и режисьор Камен Донев, Театър “Българска Армия”; “На нивото на очите” – реж. Камен Донев, НТ “Иван Вазов”; “Самолетът беглец” от Камен Донев, реж. Галин Стоев, НТ “Иван Вазов” и др.
В съавторство с Виржиния Додова има: АСКЕЕР’2005 за костюми на “Абсолвента”; 2004 – I награда от Националния фестивал “Кратки театрални форми” във Враца за ”Дидро в Петербург”; 2004 – номинация за ИКАР за “Криворазбраната цивилизация”.
Има номинация за ИКАР-2007 за сценографията и костюмите на ”MEDEA”.

Антония Любомирова Малчева е родена 1980 г. в град Русе. Завършва средното си образование в Училище по изкуствата "Проф.Веселин Стоянов"- гр. Русе (1999) със специалност – Цигулка. От 2004 г. посещава лекции по оркестрация и композиция при Стефан Драгостинов. През 2006 завършва НБУ в две специалности – Тонрежисура и Цигулка. От 2004 - до момента работи в НДТ "Сълза и смях" като тонрежисьор Участвала е в редица международни и национални фестивали: 1998 - "Мартенски Музикални Дни" - гр.Русе; 2001 г. - " Дионисия "- гр. Созопол, фестивал на НБУ; 2002 - фестивал за концептуално изкуство, гр.Берн, Швейцария; 2002 - фестивал за концептуално изкуство, гр.София. Лауреат е на I награда на конкурса "Arnold Salop, Philip Slates Composition Competition" – САЩ. Участвала е в реставрация на орган в католическата църква "Св. Павел от кръста" -гр. Русе. От 2003 г. участва като инструменталист в проектите на Sleepwalker/www.sleepwalker-music.com/

* * *

“...В следващата си пиеса “Когато гръм удари”, Яворов се отстранява от действието и поставя огледалото между персонажите . Така той създава една драма на себепознаването. Първа по рода си нашата драматургия. Преди всичко става въпрос за проникване в индивидуалната психология, потъване в пластове на подсъзнателното, поставяне на въпросите за наследствеността и пр., типични за натурализма и развити в посоката , в която модерната драма се отваря към психологическото. Откриваме влиянието на психоанализата на Фройд, както и на драматургията на Чехов...
...Това, което сродява “Когато гръм удари” със съвременния рефлекс, е особената невротичност на езика и поведението на героите, изразени чрез него. Така, че ако се извърши известна редакция на онзи най-повърхностен пласт на текста, останал назад във времето, “Когато гръм удари” може да получи своя съвременен и едновременно първи прочит, който действително да проникне в неговата цялост.“

(Ана Топалджикова, “Когато гръм удари...как ехото
заглъхва”. Фемоменът на огледалото – няколко различни
гледни точки към него”, из “Българското
драматургично наследство – нови прочити”)

“... Те (образите в пиесата) се лутат из мъглата, чудят се какво да предприемат.”

(Андрей Протич)

“...При един разговор Яворов споделя с Михаил Арнаудов: “За своя собствен интерес аз съм използвал произведенията на ибсен, на Шекспир, на Хауптман, търсейки техните особености и т.н.” по различени поводи тий споменава често името на Ибсен. Това не е случайно. Мисля, че в”експерименталната” си пиеса “Когато гръм удари” той се е вгледал по-определено в драматургията на големия норвежки писател, като е обърнал особено внимание на нейната композиция, с дистанцирането и с рационално-съзерцателното третиране на събитията и героите. В “Когато гръм удари” има много от така наречената “аналитична композиция”, характерна за Ибсеновото творчество...
...”Описах един случай – казва Яворов. – Онова, което може да се оформи като идея вследствие изживения в происведението ми живот, не ме занимава ни най-малко.” Явно Яворов иска да “фотографира” една картина (интелктуално-психологическа) така, както правеха натуралистите, без да ч лишават от реалистични и трезви оценки. Той е близо до стилистиката на драматургията на своето време. Натуралистични моменти имаме и в друго отношение – темата за ролята на физиологичното, както и темата за наследствеността...”

(Любомир Тенев, “Разкъсани мрежи”)

“Когато гръм удари” е сравнявана с много от шедьоврите на европейската драматургия, и това не е случайно. Трябва да се има в предвид, че пиесата е писана във време, когато в Народния театър, където Яворов е работил като драматург, а после и като артистичен секретар, са се поставяли тези заглавия. Най-споменаваните сред тях са “Бащата” от Стриндберг, “Дивата патица” и “Призраци” от Ибсен, “Вуйчо Ваньо” от Чехов, както дори и “Хамлет” от Шекспир.

Със съдействието на:

www.bgnewsroom.com – медиен партньор
www.ama-sound.com