КРАСИВИ ТЕЛА
От Лора Кънингхам

Превод: Искра Ангелова
Режисьор: Владимир Люцканов
Сценография и костюми: Елена Иванова
Музикално оформление: Владимир Люцканов

Участват:

Това е сочно, джази парти, като безкрайна, преливаща от остроумие, купа пунш! Боб Кембъл, "The Star-Ledger"

В тази приказка за 6 жени около 30те, които се събират в бурна зимна вечер в долната част на Манхатън, за да празнуват бременността на едната от тях, Кънингхам улавя бръмченето и жуженето на женското приятелство, както и електричността на Ню Йорк. Домакинята, Джеси, е журналистка, която е имала току що сексуална забежка и настойчиво се опитва да покани гости на вечеря, за да не го чака да се обади. Сервитьорката и актриса Сю Карол току що е зарязала неверния си съпруг и се опитва да се справи със страданието по метода на Станиславски. Нина е на диета, много сексуална, но прекарва дните в готвене за умиращата си майка. Марта - лошата, е чудовище, контролираща и материалистична, агресивна, с процъфтяващ бизнес с недвижими имоти, импотентен годеник и проблем със стерилитета. Крехката Елизабет - артист, модел, и мистик - още усеща присъствието на своя отдавна напуснал я женен любим. Клер, специалната гостенка, е музикантка със свободен дух, която е заченала... е, ма да ви кажа, това е и част от интригата. Почти невероятно е колко напрежение успява да генерира Кънингам около тези 6 жени, като имаме предвид, че основното събитие е просто една вечеря, а не убийство! Част от напрежението се натрупва от самия град - бурята, задръстванията, есхибиционистите и наркоманите, мъжете, които се притискат в теб в метрото... Ню Йорк е чисто и просто седмото действащо лице в "Красиви тела". Кънингам е много добра в пораждането на усещане за начина, по който градският ум нервничи, хихика, дебне и се промъква като велосипед в центъра на града. Големите житейски въпроси си поделят място със стресиращата логистика на ежедневния живот.

Кати Уейсман, Bookreporter

Острият като бръснач слух на авторката Кънингам прави диалога в тази пиеса лек като бриз. Кънингам има способността да извади на преден план най-дълбоките колебания на героините в съвременен и остроумен диалог. Тя е жестока към обществото и изключителна в илюстрирането на женската склонност да атакуват и едновременно да защитават слабостта на другите. В пиесата мъжете присъстват само като тема на разговор /или се обаждат по телефона/ Такива пиеси - писани и играни от момичета, могат да подлъжат, че са и само за такава публика - женска, и да се опитват да спечелят от това. Но "Красиви тела", освен, че е необременителна медитация върху женствеността, още е и умна, удовлетворяваща история за една от тези нощи, когато най-големите тайни се изказват и застоелият въздух се прочиства. Всяка от героините вкарва на сцената стереотип - невротичната актриса, невъзпитаното юпи, депресирания модел, и излиза oт второто действие едновременно трогателна и очарователна. Всички са описани с педантичен вкус към детайла - от упоритата, лишена от грация Марта, през грубичко говорещата Нина, която разказва за следобеда си с нейния съсед евреин - Дзен будистки монах.... Как тези толкова различни жени са заедно остава загадка, но че тяхното приятелство е здраво, е повече от ясно. Цялата пиеса е пропита с воайорство от типа "За какво си говорят момичетата, когато са насаме?" В нея присъстват много от стереотипните страхове и безпокойства на жените около 30... С репликите "От един момент нататък няма секс, има само бръчки" и "Яйцеклетките ни изгниват, докато си говорим". Но спорът в крайна сметка печели надеждата: "Може би е също толкова страшно да се стремим да бъдем винаги в безопасност!" "Красиви тела" е провокираща мисълта и жизнеутвърждаваща пиеса за женското приятелство и житейски избори.

Ада Калхун, "the Austin Chronicle"

Толкова е удовлетворяващо да се срещнеш с новото произведение на Лора Кънингам "Красиви тела", чийто умни, непринудени героини не само упражняват сексуалната си свобода, но също се конфронтират със сложните въпроси, които я съпътстват. Това е свободно избраната любов към живота, която Кънингам хваща толкова добре. Тя е щедър и талантлив писател"

Лора Джеймисън, "The New York times book review"

"Красиви тела" е ярка и мрачна, смешна и тъжна, въздушна и изпълнена със смисъл"

Александра Джейкъбс, "The New York observer review"

Близък до популярния сериал "Сексът и градът" текстът на Лора Кънингам прави поредните разкрития за тайнствата на женската психология, минаващи през шокиращи откровения и трагикомични развръзки.

Гергана Пирозова, "Дневник"

Актьорът-режисьор е извлякъл максималното и от дамите на сцената, и от текста, проявил е игриво мислене и резултатът е оригинална постановка с най-голям плюс актьорската игра. През цялото време "Красиви тела" върви с шеги и закачки, а накрая разплаква.

Елена Кръстева, "Монитор"

Колоритната дамска компания превръща пиесата "Красиви тела" на американката Лора Кънингам в интелигентно забавление от класата на "Сексът и градът", но вместо за няколко сезона, както в сериала, в спектакъла на Влади Люцканов драмите се случват или биват изповядани концентрирано - само за нощ.

Ирина Гигова, "Новинар"

… и още от Труд и 24...