ОПАСНИ ИГРИ
(по мотиви от Shagaround” от Маги Невил и “Skip over”от Джон Хакълби)

Режисура: Надя Асенова
Сценография и костюми: Тодор Райков
Mузикално оформление: Дони

Участват:

Опасни игри – игри на любов и приятелство

Чували ли сте за синдрома „неомъжена бяла жена”? Няма как да не сте! Наоколо е пълно с красиви, енергични, независими дами, жадни за спокойна, сигурна връзка с един представител на „силния пол”. Тук не става дума за феминизъм, нито за това, че мъжете са кофти. Нещо се е променило и формира постоянен дискомфорт у тези успели, но самотни жени между 25 и 35 години. Календарът се обръща безжалостно, а „единственият” не се появява или пък се оказва поредното разочарование.

Защо в нашия ултрадинамичен, мегакомерсиален и ужасно самотен век комуникациите се подобряват с всеки изминал ден, а общуването между хомо сапиенс буксува, страдайки по отминали десетилетия? Какво се е променило? Дали не е самото разбиране за любовта, за онова чувство, което предполага пълно отдаване, пълна прошка и постоянна надежда? „Който не страда, не обича” е казал народът. Въпросът е, когато страдаме събирайки остатъците от нараненото си его, да не се превърнем в повече страдащи, отколкото обичащи. Защото това е опасна игра, изтъкана от неискреност.

Иначе „Love is in the air”…
Надя Асенова

Надя Асенова е завършила специалностите „Пантомима” при Вельо Горанов и „Режисура за драматичен театър” при проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ „Кр. Сарафов. Участвала е в различни международни проекти, свързани с физическия и невербален театър. Освен с режисура се занимава и с пластика. Преподавала е своите пластически умения в “Zircus Pur” – Bad Griesbach – Германия; ръководила е уъркшоп “Жест, усмивка и любов” НДК, София; както и подобни такива в Понтомпера, Франция и Байройт, Германия.
По-важни заглавия, които е поставила като режисьор:

• „Последни поръчки”от Джон Пристли - Театър „Българска армия”
• „На четири уши”от Питър Шафър – ДТ „Рачо Стоянов”, Габрово
• „Ревека”от Антон Страшимиров – ДТ „Антон Страшимиров”, Разград
• „Въведение в тяхната картина” от Маргарит Минков – ДТ „Димитър Димов”, Кърджали
• „Камината”от Маргарит Минков – ДКТ „Васил Друмев”, Шумен
• „Храна за кучета и котки” от Николай Павлов, ДКТ „Васил Друмев”, Шумен
• „Cool – сладурите” от Ани Петрова, ДТ „Рачо Стоянов”, Габрово
• „С любовта шега не бива” Алфред дьо Мюсе - ДТ „Рачо Стоянов”, Габрово, и други.

ПОП - АРТ
През 1954 година понятието "попарт" придобива популярност. За кръстник на направлението попарт се смята английският художествен критик Лорънс Алъуей. „Използвах думата "попарт", както и "попкултура" по-скоро за продуктите на масмедиитте, отколкото за прозведения на изкуството, чиито автори черпят вдъхновение от популярната култура”. Попартът си пробива път не само в Англия, където млади архитекти, писатели, художници и интелектуалци откриват очарованието на дръзкия комерсиален речник на масмедиите и създават неформалната "Независима група" към института за съвременно изкуство (ICB) в Лондон. Ключовото място е САЩ, именно там почти едновременно и независимо от това, което става във Великобритания, млади творци започват да зареждат езика на изкуството с образния жаргон на улицата.

Мястото е Ню Йорк и още по-точно Манхатън. Имена като Рой Лихтенщайн, Джеймс Розенкуист, Том Веселман и Анди Уорхол вече се коментират от познавачите, а Робърт Раушенбърг, Джаспър Джоунс и Лари Ривърс привличат вниманието на сериозни колекционери. В своите живописни платна и скулптори те пресъздават знаците на градската култура - реклама, комикс, фотография, дизайн - утвърждавайки ги или показвайки ироничното и критичното си отношение към тях.

През 60-те години Анди Уорхол започва да рисува за известни американски продукти като Кока Кола и консервите супа Кемпбел. Започва да използва шаблони за рисунките си, като с това цели не само правене на изкуство от масово продавани стоки, но и да превърне изкуството в такава стока. Уорхол казва, че иска да бъде като робот. Той наема "работници на изкуството" в своето студио, наречено "Фабриката" на Юниън Скуеър, Ню Йорк, където започват да се отпечатват копия, да се правят обувки, филми, и др. Освен това, Анди започва да изпълнява поръчки за портрети и реклами.

Един внезапен полъх на пошлост кара елитната художествена публика в световната финансова столица да потръпне. Но с възникването на попарта Ню Йорк става световен център за съвременно изкуство, измествайки Париж, градът, който до тогава е давал тон на междунарадния художествен живот. За разорачорование на много поддръжници на модерното изкуство в Съединените щати попартът се оказва пар екселанс американско изкуство.

R-E-S-P-E-C-T

What you want
(oo) Baby, I got
(oo) What you need
(oo) Do you know I got it?
(oo) All I'm askin'
(oo) Is for a little respect when you come home (just a little bit)
Hey baby (just a little bit) when you get home
(just a little bit) mister (just a little bit)

I ain't gonna do you wrong while you're gone
Ain't gonna do you wrong (oo) 'cause I don't wanna (oo)
All I'm askin' (oo)
Is for a little respect when you come home (just a little bit)
Baby (just a little bit) when you get home (just a little bit)
Yeah (just a little bit)

I'm about to give you all of my money
And all I'm askin' in return, honey
Is to give me my profits
When you get home (just a, just a, just a, just a)
Yeah baby (just a, just a, just a, just a)
When you get home (just a little bit)
Yeah (just a little bit)