Людмил Тодоров завършва кинорежисура във ВИТИЗ ”Кр. Сарафов” , в класа на Георги Дюлгеров през 1982 г. Автор е на сборника с разкази ”Да изгубиш Мечо Пух”, на романите “Хроника на една любов” и “Хроника на едно пробуждане”.
Режисьор на филмите: “Машината” – документален
и игралните филми:
“Бягящи кучета”
“Любовното лято на един льохман” - Голямата награда на кинофестивала в Торино
“Приятелите на Емилия” – Наградата на ФИПРЕСИ на кинофестивала в Солун
“Емигранти” съвместна режисьорска работа с Ивайло Христов – Голямата награда“Златна роза” 2005 г. на Фесивала на българското кино.

ПРЕСАТА за спектакъла:

“Спектакълът е трагикомедия – смешното и тъжното вървят ръка за ръка. Опитваме се да предложим на зрителите забава, която ги води до истински, дълбоки и много важни човешки неща”

Л. Тодоров за БТА
Декември 2005

Тази пиеса може да има всякакви “прочити”. На мен ми беше интересно как припривидната опустошеност на живота, любовта е в състояние да просъществува като в пустиня, когато всичко друго е само пясък. Това е ключът към спектакъла.

Л. Тодоров за в. “Новинар”,
декември 2005

Зад привидната лекота се разиграва безпощадно разчистване на сметки между един мъж и една жена. В една нощ, която сякаш никога няма да свърши.
Пиесата позволява да се доближиш на опасно разстояние до другия, обвързва играта с хиперконцентриран психологизъм, но същевременно предлага остроумни диалози и черно чувство за хумор....Героите попадат в онова пространство, където е трудно да разделиш любов от омраза, а обясненията с добро и зло вече не вършат работа. И няма прошка, те трябва да продължат да живеят заедно, като наркомани, вкопчени в своята отрова.

“Паралели”, януари 2006

Великолепните Бойка Велкова и Ивайло Христов, карат зрителите да затаят дъх и да ги следват сляпо през плеядата от емоции, вариращи от сълзи до смях.

nameri.bg

Ивайло Христов и Бойка Велкова направиха забележителен акткьорски дует, който доближи българският театър до блестящи европейски постановки на “Кой се страхува от Virginia Woolf”.

В. “Сега” Януари 2006